„Реформите на цар Арташес I бяха от изключително значение за утвърждаването на арменската държавност като цяло. Днес, след толкова време, разбираме какво влияние са оказали те върху последвалата история“, каза в интервю за Panorama.am Астх Погосян, ръководител на отдела по археология и нумизматика в Историческия музей на Армения . Според нея, граничните камъни с арамейския надпис на цар Арташес I са едно от най-ярките му проявления, които дават представа за царската власт, а също така съдържат важна информация за историческия период и историческите събития. Историческият музей съхранява около 20 гранични камъка, но има и много повече. Всички гранични камъни имат надписи. „Що се отнася до арамейската писменост, Армения вероятно има най-голямата колекция“, каза А. Погосян. Арташес I, основателят на Велика Армения, управлявал от 189 до 160 г. пр.н.е. Граничните камъни са били специални камъни, използвани за отбелязване на земеделските деления в Древна Армения. Те са били поставяни на границите на села и ферми във връзка с поземлените реформи, инициирани от цар Арташес I. Арамейският език е език, принадлежащ към северозападния клон на семитското езиково семейство. Той образува набор от тясно свързани диалекти, понякога класифицирани като арамейски езици. Бил е широко разпространен в цяла Централна Азия. Бил е международен език. Един от диалектите на арамейския е асирийският. Арамейските езици сега се считат за застрашени, тъй като няколко разновидности се използват главно от по-възрастните поколения.