This standard should also be applied to Armenian Christian monuments.

“The concern expressed by the Georgian Orthodox Church regarding the Church of St. George in Kurmuk in Azerbaijan should make us think about a broader question: what happens to the Christian heritage of the South Caucasus when a historical monument appears within the modern state borders? On this issue, we Armenians, unfortunately, have not only historical memory, but also our own experience.

„Загрижеността, изразена от Грузинската православна църква относно църквата „Свети Георги“ в Курмук в Азербайджан, би трябвало да ни накара да се замислим върху по-широк въпрос: какво се случва с християнското наследство на Южен Кавказ, когато исторически паметник се появи в рамките на съвременните държавни граници? По този въпрос ние, арменците, за съжаление, имаме не само историческа памет, но и собствен опит.

The David Gareja monastery complex is one of the most important monuments of Georgian Christian culture. However, there is a border problem between Georgia and Azerbaijan around some parts of the complex. This issue must be resolved legally and professionally, without reshaping the historical and spiritual significance of the monastery complex for political purposes.

Манастирският комплекс „Давид Гареджа“ е един от най-важните паметници на грузинската християнска култура. Съществува обаче граничен проблем между Грузия и Азербайджан около някои части на комплекса. Този въпрос трябва да бъде решен законно и професионално, без да се прекроява историческото и духовното значение на манастирския комплекс за политически цели.

But in the case of Dadivank and Gandzasar, the situation is different. These monasteries have been connected for centuries with Armenian Christian life, the Armenian Apostolic Church, Armenian inscriptions, architecture and the history of Artsakh. Even today, medieval Armenian inscriptions preserved for Gandzasar testify to its history, and Dadivank also has a rich heritage of Armenian inscriptions and khachkars. And when these monuments are presented simply as a “Caucasian Albanian” heritage, silencing or making their Armenian historical layer secondary, the question arises not only of the preservation of the monuments, but also of the right to historical memory.

Но в случая с Дадиванк и Гандзасар ситуацията е различна. Тези манастири са свързани от векове с арменския християнски живот, Арменската апостолическа църква, арменските надписи, архитектурата и историята на Арцах. Дори днес, средновековни арменски надписи, запазени за Гандзасар, свидетелстват за неговата история, а Дадиванк също има богато наследство от арменски надписи и хачкари. И когато тези паметници се представят просто като „кавказко албанско“ наследство, заглушавайки или превръщайки арменския им исторически слой в второстепенен, възниква въпросът не само за опазването на паметниците, но и за правото на историческа памет.

The history of the Albanian Christian heritage is certainly an important part of the history of the region. However, in order to recognize one historical culture, it is not necessary to erase the traces of another. History is not a zero-sum game.

Историята на албанското християнско наследство със сигурност е важна част от историята на региона. За да се разпознае една историческа култура обаче, не е необходимо да се заличат следите на друга. Историята не е игра с нулев резултат.

If in the case of St. George of Kurmuk, the Georgian Orthodox Church has the right to speak out for the preservation of its historical and spiritual heritage, then the same right should be recognized for the Armenian Apostolic Church. If in the case of David Gareja, the Georgian side protects its church and cultural heritage, then this is understandable and natural. The same standard should be applied to Dadivank, Gandzasar and other Armenian Christian monuments.

Ако в случая със Свети Георги Курмукски, Грузинската православна църква има право да се изкаже за запазването на своето историческо и духовно наследство, то същото право трябва да бъде признато и за Арменската апостолическа църква.Ако в случая с Давид Гареджа грузинската страна защитава църковното и културното си наследство, тогава това е разбираемо и естествено. Същият стандарт трябва да се прилага и за Дадиванк, Гандзасар и други арменски християнски паметници.

We cannot say “since the monument is located on the territory of our state today, its history is ours”.

Не можем да кажем „тъй като паметникът се намира на територията на нашата държава днес, неговата история е наша“.

State border and cultural memory are not the same concepts. The region can change. The state border can change. But the medieval protocol does not change. The name carved on the stone does not change. The iconography of the fresco does not change. The architectural language of the church does not change. The manuscript preserved over the centuries does not change. Therefore, the historical identity of a monument should be determined not by a political declaration, but by scientific facts.

Държавна граница и културна памет не са едни и същи понятия. Районът може да се промени. Държавната граница може да се промени. Но средновековният протокол не се променя. Името, издълбано върху камъка, не се променя. Иконографията на стенописа не се променя. Архитектурният език на църквата не се променя. Ръкописът, съхраняван през вековете, не се променя. Следователно, историческата идентичност на един паметник трябва да се определя не от политическа декларация, а от научни факти.

The Armenian Apostolic Church and the Georgian Orthodox Church can play the role of partners here, not opponents. Today, the issue of St. George of Kurmuk is raised by the Georgian Church. The issue of Dadivank or Gandzasar can be raised tomorrow. And we must be able to protect the historical heritage of all Christian communities, observing the same principle. Because the protection of Christian heritage is not a struggle for national property. It is the protection of historical truth, memory and cultural dignity.

Арменската апостолическа църква и Грузинската православна църква могат да играят ролята на партньори тук, а не на противници. Днес въпросът за Свети Георги Курмукски се повдига от Грузинската църква. Въпросът за Дадиванк или Гандзасар може да бъде повдигнат утре. И трябва да можем да защитим историческото наследство на всички християнски общности, спазвайки същия принцип. Защото защитата на християнското наследство не е борба за национална собственост. Това е защита на историческата истина, паметта и културното достойнство.

If Azerbaijan really wants to keep Christian monuments under its control, it must allow their history to be fully presented, including the Armenian and Georgian historical layers, and ensure independent professional research and preservation.

Ако Азербайджан наистина иска да запази християнските паметници под свой контрол, той трябва да позволи тяхната история да бъде представена пълноценно, включително арменските и грузинските исторически пластове, и да осигури независимо професионално проучване и съхранение.

The monument can be restored. The stone can be cleaned. The roof can be repaired.

Паметникът може да бъде реставриран. Камъкът може да се почисти. Покривът може да бъде ремонтиран.

But if the history of the monument is changed, the historical heritage is not restored, but its new political interpretation is created. The Christian world must say together: protect the churches, protect the monasteries, protect the inscriptions, protect the history. Because St. George, St. John, the Holy Mother of God and the Cross of Christ cannot be separated by state borders. By the way, today the Armenian Apostolic Holy Church celebrates the feast of St. George the Great. May St. George be the guardian of all of us.

Но ако се промени историята на паметника, не се възстановява историческото наследство, а се създава новата му политическа интерпретация. Християнският свят трябва да каже заедно: пазете църквите, пазете манастирите, пазете надписите, пазете историята. Защото Свети Георги, Свети Йоан, Света Богородица и Христовият кръст не могат да бъдат разделени от държавни граници. Между другото, днес Арменската апостолическа света църква чества празника на Свети Георги Велики. Нека Свети Георги бъде пазител на всички нас.

Source: Panorama.am

Източник: Panorama.am