The authorities have returned to the "fine art" of mocking the people

As a rule, the government’s strategy is built on presenting beautiful PR indicators, declaring economic growth and progress, completely ignoring the fundamental reality that sometimes artificial results recorded in numerical terms have no connection with the real conditions of public life. The biggest contradiction here is that the salaries of officials, especially those in the top management system, regularly increase sharply, which rightly causes public discontent, since these measures are accompanied by the classic methodology of “hanging noodles”, when they present to the public an image that the situation of all citizens of the country is stable and improving.

Като правило, стратегията на правителството се гради върху представянето на красиви PR показатели, обявяването на икономически растеж и прогрес, напълно игнорирайки фундаменталната реалност, че понякога изкуствените резултати, записани в числово изражение, нямат никаква връзка с реалните условия на обществения живот. Най-голямото противоречие тук е, че заплатите на чиновниците, особено на тези във висшата управленска система, редовно се увеличават рязко, което с право предизвиква обществено недоволство, тъй като тези мерки са съпътствани от класическата методология на „висящите юфки“, когато представят на обществото образ, че положението на всички граждани на страната е стабилно и се подобрява.

Moreover, such statements turn into cynical “jokes” when the head of government states that housing prices have increased over the years, which means that people have “become richer” and this should be perceived as a fact of well-being. In reality, the rise in real estate prices has not only led to the enrichment of the majority, but on the contrary, has worsened their social situation. When a citizen has housing, but does not have a decent job and income, what should he do, sell his housing and take care of his daily needs? How can he consider himself enriched if he cannot satisfy his daily needs? In addition, the increase in real estate taxes and the constant increase in utility bills force families to spend their last means on forced obligations, not to mention the fact that sometimes they have to get into debts and loans.

Нещо повече, подобни твърдения се превръщат в цинични „шеги“, когато правителственият глава заявява, че цените на жилищата са се повишили през годините, което означава, че хората са „позабогатели“ и това трябва да се възприема като факт на благополучие. В действителност покачването на цените на недвижимите имоти не само е довело до обогатяване на мнозинството, а напротив, е влошило социалното им положение. Когато един гражданин има жилище, но няма достойна работа и доходи, какво трябва да направи, да продаде жилището си и да се грижи за ежедневните си нужди? Как може да се смята за обогатен, ако не може да задоволи ежедневните си нужди? Освен това, увеличението на данъците върху недвижимите имоти и постоянното увеличение на сметките за комунални услуги принуждават семействата да харчат последните си средства за принудителни задължения, да не говорим за това, че понякога се налага да изпадат в дългове и заеми.

On the other hand, there is a big difference in housing prices throughout Armenia. Houses are cheap in the regions, while prices in the capital, especially in the central part, are very high. How is it possible for a person living in remote regions to get rich now, when, for example, the price of his house may have increased slightly during this period? In addition, the ongoing rise in prices on the housing market, which is clearly due to economic and migration processes, makes it difficult for citizens to acquire their own housing.

От друга страна, има голяма разлика в цените на жилищата в цяла Армения. Къщите са евтини в регионите, докато цените в столицата, особено в централната част, са много високи. Как е възможно човек, живеещ в отдалечени региони, да забогатее сега, когато например цената на къщата му може да се е увеличила леко през този период? Освен това, продължаващото покачване на цените на пазара на жилища, което очевидно се дължи на икономически и миграционни процеси, затруднява гражданите да придобият собствено жилище.

In many cases, young people, before being able to buy an apartment, are forced to live in rented apartments for years, with extremely high rents, which are not balanced by any regulatory or support program from the government.

В много случаи младите хора, преди да могат да закупят апартамент, са принудени да живеят в наети апартаменти в продължение на години, с изключително високи наеми, които не са балансирани от никаква регулаторна или подкрепяща програма от правителството.

State policy in this area is absent: the state does not mitigate the social consequences of widespread real estate inflation in any way. This situation benefits only those citizens who have managed to accumulate a large amount of real estate over the years and are now doubling or even tripling their wealth by renting it out, which further deepens the polarization of the population and increases social injustice.

Държавната политика в тази област отсъства: държавата по никакъв начин не смекчава социалните последици от широко разпространената инфлация на недвижимите имоти. Тази ситуация е от полза само за онези граждани, които са успели да натрупат голямо количество недвижими имоти през годините и сега удвояват или дори утрояват богатството си, като ги отдават под наем, което допълнително задълбочава поляризацията на населението и увеличава социалната несправедливост.

The second key manifestation of the social policy pursued by the current authorities is the increase in pensions by a thousand drams at the expense of funeral benefits provided to the relatives of the deceased. As an official justification, the absurd thesis is put forward that not all individual citizens need this 200 thousand drams one-time assistance. Against this background, the authorities are not only not ashamed, but also constantly increase their salaries, at least twice, and at the same time constantly receive bonuses. Instead, society receives an increase in pensions by only a thousand drams, and this is against the background of tangible inflation, when this amount is lost in daily or monthly expenses without any significant change. It seems that the authorities are simply mocking pensioners, considering the charity of 1000 drams a big deal.

Второто ключово проявление на социалната политика, провеждана от настоящите власти, е увеличението на пенсиите с хиляда драма за сметка на погребалните помощи, предоставяни на близките на починалите. Като официално оправдание се изтъква абсурдната теза, че не всички отделни граждани се нуждаят от тези 200 хиляди драма еднократна помощ. На този фон властите не само не се срамуват, но и непрекъснато увеличават заплатите си, поне два пъти, и същевременно постоянно получават бонуси. Вместо това, обществото получава увеличение на пенсиите само с хиляда драма, и това е на фона на осезаема инфлация, когато тази сума се губи в ежедневни или месечни разходи без съществена промяна. Изглежда, че властите просто се подиграват на пенсионерите, смятайки благотворителността от 1000 драма за голяма работа.

On the other hand, it is striking that the government still announces that it is returning “what was stolen from the people” to the state budget, that these funds are being returned to the people, but it turns out that the people have nothing to do with these amounts, because although these funds are deposited in the budget, they flow into the pockets of officials. Otherwise, let them announce how much of these returned funds they have increased pensions and salaries.

От друга страна, прави впечатление, че правителството все още обявява, че връща „откраднатото от народа“ в държавния бюджет, че тези средства се връщат на народа, но се оказва, че народът няма нищо общо с тези суми, защото въпреки че тези средства са депозирани в бюджета, те се вливат в джобовете на чиновниците. В противен случай нека обявят с каква част от тези върнати средства са увеличили пенсиите и заплатите.

And the claims about economic growth reach the peak of populism. The statistical growth, which is published mainly with the help of incomplete methodology and containing elements of manipulation, in no way corresponds to the rise in prices, the real decline in the quality of life and purchasing power. Not going to the store even for a short period of time has today become a descriptively dramatic situation: after not going to the store for two days, a person finds on the third day that the price of goods has increased significantly, and is forced to review the list of his preferred products in order to find cheaper options.

А твърденията за икономически растеж достигат върха на популизма. Статистическият растеж, който се публикува предимно с помощта на непълна методология и съдържащ елементи на манипулация, по никакъв начин не съответства на покачването на цените, на реалния спад в качеството на живот и покупателната способност. Неходенето до магазина дори за кратък период от време днес се превърна в описателно драматична ситуация: след като не е ходил до магазина два дни, човек на третия ден установява, че цената на стоките се е увеличила значително, и е принуден да прегледа списъка с предпочитаните от него продукти, за да намери по-евтини варианти.

Prices in Armenia are increasing in a chain, not corresponding to the real growth of incomes, people can afford less and less, the consumption vector is decreasing, which causes another chain of negative consequences. Representatives of the authorities do not talk about this reality in any way, because they prefer completely fake numbers and statistical reports, with the scheme of throwing dust in people's eyes.

Цените в Армения се увеличават верижно, без да съответстват на реалния ръст на доходите, хората могат да си позволят все по-малко, векторът на потребление намалява, което причинява поредната верига от негативни последици. Представителите на властите не говорят по никакъв начин за тази реалност, защото предпочитат изцяло фалшиви числа и статистически отчети, със схемата за хвърляне на прах в очите на хората.

As they say, there is a lie, a bigger lie and a statistical lie. However, to these lies we must add the blatant lie, which significantly surpasses the previous three lies. As a result, a systematic distrust is formed in the minds of people not only towards the government, but also towards all state institutions and the ruling elite.

Както се казва, има лъжа, по-голяма лъжа и статистическа лъжа. Към тези лъжи обаче трябва да добавим и крещящата лъжа, която значително надминава предишните три лъжи. В резултат на това в съзнанието на хората се формира системно недоверие не само към правителството, но и към всички държавни институции и управляващия елит.

The authorities are also reducing the social package program, and the termination of this support system will affect those people who, thanks to these packages, were able to get solutions to some problems, whether it was a payment for organizing recreation or some support in terms of education or healthcare.

Властите също така намаляват програмата за социални пакети, а прекратяването на тази система за подкрепа ще засегне онези хора, които благодарение на тези пакети успяха да получат решения на някои проблеми, независимо дали ставаше дума за плащане за организиране на отдих или за някаква подкрепа по отношение на образование или здравеопазване.

Today, under the pretext of a budget deficit, the government very easily cuts back on mechanisms to support citizens, without taking into account their consequences on the lives of real people.

Днес, под претекст за бюджетен недостиг, правителството много лесно съкращава механизмите за подкрепа на гражданите, без да се съобразява с последиците им върху живота на реалните хора.

Instead, the authorities use the funds saved from the budget to reward themselves and raise their standard of living. On the other side of all this are ordinary citizens who reduce their expenses month after month, trying every day to calculate whether their monthly money, pension and salary will be enough to solve the simplest everyday problems.

Вместо това, властите използват спестените от бюджета средства, за да се възнаградят и да повишат жизнения си стандарт. От другата страна на всичко това са обикновените граждани, които намаляват разходите си месец след месец, опитвайки се всеки ден да пресметнат дали месечните им пари, пенсия и заплата ще бъдат достатъчни за решаване на най-простите битови проблеми.

The authorities do not care what will happen to hundreds of thousands of citizens, while before the elections Pashinyan and his team promised the public mountains of gold. Now that the people's votes are no longer needed, the authorities have returned to their old work, budget expenditures and programs related to ordinary citizens are being reduced. And the surprising thing is that the people are still putting up with all this. The question is until when?

Властите не се интересуват какво ще се случи със стотици хиляди граждани, докато преди изборите Пашинян и екипът му обещаваха на обществото планини от злато. Сега, когато гласовете на хората вече не са необходими, властите се върнаха към старата си работа, бюджетните разходи и програмите, свързани с обикновените граждани, се намаляват. И изненадващото е, че народът все още търпи всичко това. Въпросът е до кога?